Собствените чужди стъпки
В съня си аз трептя, треперя
едновременно като снежинка и звезда,
топя се и изчезвам, но и грея -
само там съм у дома.
Човекът ти отнема всичко -
трепета, мечтата, любовта,
душата ми е в кръв обляна,
но мъртва е още по-красива тя.
Чужди са ми собствените стъпки,
някак глухи - стъпвам върху прах
и сякаш бързо се разпадам,
и от мен остава само страх!
Грабят ме живота и съдбата,
като просяци, протегнали ръце,
щастието и обичта отнеха,
но крилете няма да ми вземат те.
© Фери All rights reserved.
