В съня си аз трептя, треперя
едновременно като снежинка и звезда,
топя се и изчезвам, но и грея -
само там съм у дома.
Човекът ти отнема всичко -
трепета, мечтата, любовта,
душата ми е в кръв обляна,
но мъртва е още по-красива тя.
Чужди са ми собствените стъпки,
някак глухи - стъпвам върху прах
и сякаш бързо се разпадам,
и от мен остава само страх! ...