5 abr 2010, 0:28

Сочно дихание

  Poesía
876 0 1


Донеси ми вода...

жадна съм...
...опиатът е малко далече...
Отвори ми врата...

задушавам се...
...въздухът във време изтече...
Помоли сладостта,

вярно, че
тя те следва до моите покои...
Ще затворя очи

и вече
ще чакам покорно...

но кой ли?
Разкажи за деня си,

аз няма
да кажа и дума, едва ли...
Докосни ме пак там...

нима
забрави къде е страстта ми?
Повтори отново, отново...
...твоите устни са сочно дихание...
Обгърни ти своето ново
и старо малко създание...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кати Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...