Сочно дихание

Poetry

870 0 1

Донеси ми вода...

жадна съм...
...опиатът е малко далече...
Отвори ми врата...

задушавам се...
...въздухът във време изтече...
Помоли сладостта,

вярно, че
тя те следва до моите покои...
Ще затворя очи

и вече
ще чакам покорно...

но кой ли?
Разкажи за деня си,

аз няма
да кажа и дума, едва ли...
Докосни ме пак там...

нима
забрави къде е страстта ми?
Повтори отново, отново...
...твоите устни са сочно дихание...
Обгърни ти своето ново
и старо малко създание...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0