26 oct 2010, 21:07

Софи 

  Poesía » Otra
642 0 3

           

 

 

            Софи

 

Ти просто си невероятна!

Усмивката за мен е, знам,

на тази снимка, дето ми я прати Таня!

В ръчичките тревички стискаш

 и погледът ти казва: „Ба-аа!”

Това съм аз, а ти си там –

разделя ни живот зад океана...

 

Как искам да те гушна пак отново,

да ти нарежа прасковка и диня,

да гоним Бобо и да тропаме с краченца,

да търсим люлката на баба Люлю!

И песнички за лека нощ да ти попея,

за да усетиш такт неравноделен.

Да заговори в теб кръвта ми обновена,

която с тези  ритми е родена!

 

Как бързо се научи „Дай!” да казваш!

Най-важната от всички думи!

А пък сега „All gone!” повтаряш

и раменцата вдигаш, и ръце разтваряш...

Не съм „All gone!”, аз пак съм „Ба-аа!”,

но мога да те виждам само отдалече...

Ах, колко много искам да те гушкам,

любимо мое, слънчево човече!

 

 

© Мария Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??