Софи
Софи
Ти просто си невероятна!
Усмивката за мен е, знам,
на тази снимка, дето ми я прати Таня!
В ръчичките тревички стискаш
и погледът ти казва: „Ба-аа!”
Това съм аз, а ти си там –
разделя ни живот зад океана...
Как искам да те гушна пак отново,
да ти нарежа прасковка и диня,
да гоним Бобо и да тропаме с краченца,
да търсим люлката на баба Люлю!
И песнички за лека нощ да ти попея,
за да усетиш такт неравноделен.
Да заговори в теб кръвта ми обновена,
която с тези ритми е родена!
Как бързо се научи „Дай!” да казваш!
Най-важната от всички думи!
А пък сега „All gone!” повтаряш
и раменцата вдигаш, и ръце разтваряш...
Не съм „All gone!”, аз пак съм „Ба-аа!”,
но мога да те виждам само отдалече...
Ах, колко много искам да те гушкам,
любимо мое, слънчево човече!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Маринова Всички права запазени
