Софи
Софи
Ти просто си невероятна!
Усмивката за мен е, знам,
на тази снимка, дето ми я прати Таня!
В ръчичките тревички стискаш
и погледът ти казва: „Ба-аа!”
Това съм аз, а ти си там –
разделя ни живот зад океана...
Как искам да те гушна пак отново,
да ти нарежа прасковка и диня,
да гоним Бобо и да тропаме с краченца,
да търсим люлката на баба Люлю!
И песнички за лека нощ да ти попея,
за да усетиш такт неравноделен.
Да заговори в теб кръвта ми обновена,
която с тези ритми е родена!
Как бързо се научи „Дай!” да казваш!
Най-важната от всички думи!
А пък сега „All gone!” повтаряш
и раменцата вдигаш, и ръце разтваряш...
Не съм „All gone!”, аз пак съм „Ба-аа!”,
но мога да те виждам само отдалече...
Ах, колко много искам да те гушкам,
любимо мое, слънчево човече!
© Мария Маринова All rights reserved.
