16 ago 2021, 15:01  

София

  Poesía
413 0 0

Във порочния град пристигат нови души, 
досега на каишка, едва не съм се удушил, 
но е време да започне безкраен купон, 
все пак имам да компенсирам 18 години живот. 

 

Празнуваме вторник, 
преследваме жадуваното щастие, със инстинкт на животни. 
Истински убиец се крие зад невинния облик, 
но нали това няма повече да го повторим.

 

О, изненада! Всичко май пак се повтори. 
Досега не сме били затворници на толкова приятни окови
И със тях теглим цели животи, 
приятели, семейство, 
и изцапани с кръв спинозни спринцовки.

 

Вече най-големия ми приятел е херца, 
обаче не чувам и звук, 
Ходещ труп. Не! Сега съм просто една сгърчена жертва, 
но в крайна сметка, нали заради него живея. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелин Бонжолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...