Aug 16, 2021, 3:01 PM  

София

  Poetry
416 0 0

Във порочния град пристигат нови души, 
досега на каишка, едва не съм се удушил, 
но е време да започне безкраен купон, 
все пак имам да компенсирам 18 години живот. 

 

Празнуваме вторник, 
преследваме жадуваното щастие, със инстинкт на животни. 
Истински убиец се крие зад невинния облик, 
но нали това няма повече да го повторим.

 

О, изненада! Всичко май пак се повтори. 
Досега не сме били затворници на толкова приятни окови
И със тях теглим цели животи, 
приятели, семейство, 
и изцапани с кръв спинозни спринцовки.

 

Вече най-големия ми приятел е херца, 
обаче не чувам и звук, 
Ходещ труп. Не! Сега съм просто една сгърчена жертва, 
но в крайна сметка, нали заради него живея. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелин Бонжолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....