Aug 16, 2021, 3:01 PM  

София

  Poetry
417 0 0

Във порочния град пристигат нови души, 
досега на каишка, едва не съм се удушил, 
но е време да започне безкраен купон, 
все пак имам да компенсирам 18 години живот. 

 

Празнуваме вторник, 
преследваме жадуваното щастие, със инстинкт на животни. 
Истински убиец се крие зад невинния облик, 
но нали това няма повече да го повторим.

 

О, изненада! Всичко май пак се повтори. 
Досега не сме били затворници на толкова приятни окови
И със тях теглим цели животи, 
приятели, семейство, 
и изцапани с кръв спинозни спринцовки.

 

Вече най-големия ми приятел е херца, 
обаче не чувам и звук, 
Ходещ труп. Не! Сега съм просто една сгърчена жертва, 
но в крайна сметка, нали заради него живея. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелин Бонжолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...