16.08.2021 г., 15:01  

София

414 0 0

Във порочния град пристигат нови души, 
досега на каишка, едва не съм се удушил, 
но е време да започне безкраен купон, 
все пак имам да компенсирам 18 години живот. 

 

Празнуваме вторник, 
преследваме жадуваното щастие, със инстинкт на животни. 
Истински убиец се крие зад невинния облик, 
но нали това няма повече да го повторим.

 

О, изненада! Всичко май пак се повтори. 
Досега не сме били затворници на толкова приятни окови
И със тях теглим цели животи, 
приятели, семейство, 
и изцапани с кръв спинозни спринцовки.

 

Вече най-големия ми приятел е херца, 
обаче не чувам и звук, 
Ходещ труп. Не! Сега съм просто една сгърчена жертва, 
но в крайна сметка, нали заради него живея. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелин Бонжолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...