16 авг. 2021 г., 15:01  

София

415 0 0

Във порочния град пристигат нови души, 
досега на каишка, едва не съм се удушил, 
но е време да започне безкраен купон, 
все пак имам да компенсирам 18 години живот. 

 

Празнуваме вторник, 
преследваме жадуваното щастие, със инстинкт на животни. 
Истински убиец се крие зад невинния облик, 
но нали това няма повече да го повторим.

 

О, изненада! Всичко май пак се повтори. 
Досега не сме били затворници на толкова приятни окови
И със тях теглим цели животи, 
приятели, семейство, 
и изцапани с кръв спинозни спринцовки.

 

Вече най-големия ми приятел е херца, 
обаче не чувам и звук, 
Ходещ труп. Не! Сега съм просто една сгърчена жертва, 
но в крайна сметка, нали заради него живея. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелин Бонжолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...