31 ene 2018, 8:31

София диша

  Poesía
631 0 0

вървя по аксаков
софия е пресипнала
гърлото ѝ е раздразнено
ала все пак пуши
кремиковци е нейното червено боро
храни се от кофите
и никога не събира разделно
накрая всичко се излива в нея така или иначе
спи на вестници
стар телеграф
24 часа
на пейките пред народната библиотека
в борисовата
в беседката на докторската
там сега е светло и не я е страх
разрежда си евтината водка
с перие
лежи ми в краката и вие
като онази котка
която бутнаха на българия
и за секунда видях агонията ѝ
едно преритване с лапа във въздуха
срещу скапания живот
и после нищо
все още мисля за нея
кристално ясно я виждам в спомените си
нищо не виждам навън
мъгли ме обгръщат
всички храчат
дробовете ги болят
не излизат от колите си
свиркат вайкат се
виждам мъж да яде леща докато плаче
седнал е на един камък
и сърба с пластмасова лъжица
не съм срещала такава тъга
отивам да го прегърна
купувам му хляб
давам му запалката си
да има нещо топло в него

софия лежи с температура
тресе се
пожълтяла е
като паветата пред народното събрание
събирам кураж да я оставя
ала не мога
ръцете ѝ са сухи
но са най-любящите и топли
най-нежните и познати
и оставам
вървя по аксаков
и кашлям
после паля цигара

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мия Марс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...