вървя по аксаков
софия е пресипнала
гърлото ѝ е раздразнено
ала все пак пуши
кремиковци е нейното червено боро
храни се от кофите
и никога не събира разделно
накрая всичко се излива в нея така или иначе
спи на вестници
стар телеграф
24 часа
на пейките пред народната библиотека
в борисовата
в беседката на докторската
там сега е светло и не я е страх
разрежда си евтината водка
с перие
лежи ми в краката и вие
като онази котка
която бутнаха на българия
и за секунда видях агонията ѝ
едно преритване с лапа във въздуха
срещу скапания живот
и после нищо
все още мисля за нея
кристално ясно я виждам в спомените си
нищо не виждам навън
мъгли ме обгръщат
всички храчат
дробовете ги болят
не излизат от колите си
свиркат вайкат се
виждам мъж да яде леща докато плаче
седнал е на един камък
и сърба с пластмасова лъжица
не съм срещала такава тъга
отивам да го прегърна
купувам му хляб
давам му запалката си
да има нещо топло в него

софия лежи с температура
тресе се
пожълтяла е
като паветата пред народното събрание
събирам кураж да я оставя
ала не мога
ръцете ѝ са сухи
но са най-любящите и топли
най-нежните и познати
и оставам
вървя по аксаков
и кашлям
после паля цигара