Jan 31, 2018, 8:31 AM

София диша

  Poetry
627 0 0

вървя по аксаков
софия е пресипнала
гърлото ѝ е раздразнено
ала все пак пуши
кремиковци е нейното червено боро
храни се от кофите
и никога не събира разделно
накрая всичко се излива в нея така или иначе
спи на вестници
стар телеграф
24 часа
на пейките пред народната библиотека
в борисовата
в беседката на докторската
там сега е светло и не я е страх
разрежда си евтината водка
с перие
лежи ми в краката и вие
като онази котка
която бутнаха на българия
и за секунда видях агонията ѝ
едно преритване с лапа във въздуха
срещу скапания живот
и после нищо
все още мисля за нея
кристално ясно я виждам в спомените си
нищо не виждам навън
мъгли ме обгръщат
всички храчат
дробовете ги болят
не излизат от колите си
свиркат вайкат се
виждам мъж да яде леща докато плаче
седнал е на един камък
и сърба с пластмасова лъжица
не съм срещала такава тъга
отивам да го прегърна
купувам му хляб
давам му запалката си
да има нещо топло в него

софия лежи с температура
тресе се
пожълтяла е
като паветата пред народното събрание
събирам кураж да я оставя
ала не мога
ръцете ѝ са сухи
но са най-любящите и топли
най-нежните и познати
и оставам
вървя по аксаков
и кашлям
после паля цигара

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мия Марс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...