Окъпана от нощен дъжд
София сега се смее,
с блясъка на слънчев лъч,
дето в небеса живее.
С детски смях и глъч,
с пъстър полски цвят,
с много весел звън
и сладък аромат...
Ах, как искам този ден
да се повтаря
винаги за теб и мен,
като звън на китара,
като ведър зов,
като припев нов,
като, теб, любов,
като благослов!
© Людмила Данова Todos los derechos reservados