София сега се смее

Окъпана от нощен дъжд
София сега се смее, 
с блясъка на слънчев лъч, 
дето в небеса живее. 

С детски смях и глъч, 
с пъстър полски цвят, 
с много весел звън 
и сладък аромат... 

Ах, как искам този ден
да се повтаря
винаги за теб и мен, 
като звън на китара,

като ведър зов, 
като припев нов, 
като, теб, любов, 
като благослов!