13 oct 2007, 15:31

Соколче във нашия хол! 

  Poesía
487 0 6
      

Както в стаята нещо подреждах, чух да вика мъжът ми от хола: 

"Бързо, тичай, ела да го видиш, 
на прозореца кацнал сокола!"

"Да бе, да! - промърморих  намусено. -
Във града, на прозореца наш!

Още сутрин е ранна и мръчкава,
за соколче ли време е баш!"

Но когато във хола отидох,
просто ахнах - охо, гледай ти!

На прозореца кацнало слисано -
да, соколче! Пред мене стои!

Затаихме дъх със обожание,
 тъй красиво соколчето бе!

Бяло-сивкаво, тук-там и бежаво,
а в очите му - цяло небе!

Любопитно въртеше главата си
и оглеждаше нашия свят.

През прозореца зейнал надничаше
любопитко красив и крилат.

Ние гледахме просто с възхита
 и за нас беше чудо в града

сред шума как при нас е долитнала
тази птица, тази красота...

А соколчето, щом поразучи ни,
се изстреля във полет напред.

Ние знаехме - знак сме получили,
изтълкувах го като късмет.

И макар и наглед незначителна,
тази случка усмихна ни двама  -

сякаш горският дух посети ни,
пожела ни сполука голяма!

© Мария Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??