Соколче във нашия хол!
Както в стаята нещо подреждах, чух да вика мъжът ми от хола:
"Бързо, тичай, ела да го видиш, на прозореца кацнал сокола!"
"Да бе, да! - промърморих намусено. - Във града, на прозореца наш!
Още сутрин е ранна и мръчкава, за соколче ли време е баш!"
Но когато във хола отидох, просто ахнах - охо, гледай ти!
На прозореца кацнало слисано - да, соколче! Пред мене стои!
Затаихме дъх със обожание, тъй красиво соколчето бе!
Бяло-сивкаво, тук-там и бежаво, а в очите му - цяло небе!
Любопитно въртеше главата си и оглеждаше нашия свят.
През прозореца зейнал надничаше любопитко красив и крилат.
Ние гледахме просто с възхита и за нас беше чудо в града
сред шума как при нас е долитнала тази птица, тази красота...
А соколчето, щом поразучи ни, се изстреля във полет напред.
Ние знаехме - знак сме получили, изтълкувах го като късмет.
И макар и наглед незначителна, тази случка усмихна ни двама -
сякаш горският дух посети ни, пожела ни сполука голяма!
© Мария Борисова All rights reserved.
Много хубава поличба!
