Soleil
845
1
0
Колко ли поводи имахме с теб?
Толкова пъти си казахме “не”…
В тебе се криеше малко дете.
На мен пък белѝте ми правеха кеф.
Знаеш да искаш без думи - с очи.
Правиш ме друг - неизменно щастлив.
Нещо в стомаха ужасно тежи и
още горчи от забравени дни.
Спомени шепнат ми сладки слова.
После посягат с ръждива кама.
Шот от текила лекува скръбта и
пак сме сами сред тълпа без лица
.
Страстни целувки след звучен шамар.
Дърпане, бягане, груба игра.
Страшно банален бе краят за нас.
Секс за довиждане, забравен сешоар.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Стайков Todos los derechos reservados
