Колко ли поводи имахме с теб?
Толкова пъти си казахме “не”…
В тебе се криеше малко дете.
На мен пък белѝте ми правеха кеф.

Знаеш да искаш без думи - с очи.

Правиш ме друг - неизменно щастлив.

Нещо в стомаха ужасно тежи и

още горчи от забравени дни.

Спомени шепнат ми сладки слова.

После посягат с ръждива кама.

Шот от текила лекува скръбта и

пак сме сами сред тълпа без лица

.

Страстни целувки след звучен шамар.

Дърпане, бягане, груба игра.

Страшно банален бе краят за нас.

Секс за довиждане, забравен сешоар.