ValentinStaykov
33 el resultado
Портокали, мандарини с корички миризливи
връз чугунения калпак на бумтящото чудовище.
От сръчни пръсти тиквеници се навиват,
тавите пълнят се във фурните чутовни.
Дядовците се засмиват дрезгаво и шумно. ...
  125 
Търся свободата сляпо
и успеха ненадминат,
но с тъга уста прехапал,
чувствам се загинал.
Боричкам се с цинизма - ...
  23 
ЗАЛЕЗ СЛЕД НОЩТА
от Валентин Стайков
Трупът на дъщеря ми, окървавената ѝ малка рокличка…
***
Луната чертаеше сенки на руините отвън по голите стени на тъмната ми стая. Съзнанието ми се завръщаше постепенно и ми бяха нужни няколко секунди да разбера къде съм. Студът се процеждаше в мен и мокрият ми п ...
  179 
Спирам на бензиностанцията в 11 вечерта. Излизам от колата и се оглеждам - няма кой да ме обслужи. Зад стъклената витрина се вижда женска фигура, която гледа към мен. Наблюдава, дали няма да запаля и да си тръгна, без да платя горивото.
Зареждам и се запътвам към касата. Виждам надпис "нощна каса 22 ...
  133 
Луди сме за връзване, ама с друга конотация.
Уж традиции, мъдрост, характер, величие, юнаци…
Традиционно криви сме, щом някой нещо не ни дава.
Не дай си боже пък концерт малко ни забави.
Мъдро констатираме - на никого не клякаме! ...
  91 
Да захапя смокиня
директно от храста.
Да прекопам градината
на която съм порастнал.
Да напоя със потта си ...
  118 
Когато си мечтая за криле,
за пилотско място в изтребител,
блянът ми не ще се разпилее
от молба на притеснен родител.
Когато тръгна да катеря ...
  219 
Търси я в хаоса - подреденото е прозаично.
Отбягвай суетната симетрия безлична.
Наблюдение внимателно - иначе изпускаш.
Птиците, непокорен кичур, любими устни.
Гората дива, жива - как по хълмовете се излива… ...
  165 
С нови, здрави лего кубчета
стъкмявам малък звездолет.
Йонните мотори публика
не търсят - политат с пирует.
Капитанът - Джон, или Дилейни, ...
  190 
1.
Дашна млада дама дойде в мойта каравана
понамачкаме дивана и тръгна да си кара вана
2.
Мечтая си тайничко за лято ...
  112 
Събудих се веднъж по тъмно
в светлото ни ново общежитие.
Прищя ми се внезапно да се гръмна
за колегата пък нямаше събитие.
В офис карах нощни смени - ...
  203 
Днес е пак на мода да си фанатик,
мисленето трудничко ни се отдава.
Страстно се делим и всеки е критик,
човекът в антагонизъм е удавен.
Другарството е крайно неудобно, ...
  140 
Не ми крещи, не обиждай,
не прекалявай, недей.
Не си на себе си.
Не съм и аз.
Не е честно, знам. ...
  153 
Помолят ли ме да те опиша - няма да успея.
Едни трапчинки само помня и как за тях милея.
Не мога и да разкажа вечер за какво мечтаеш.
Кътам разпиляни мисли от наши хиляди места.
Моите любими твои думи можех да предвиждам ...
  130 
Залостили сме здраво гостните.
На омразата отворили сме портите.
Изгаряме паянтовите мостове
и лъжем се, че тачим хората.
Изчезнаха пред блока гонките. ...
  203 
Сдобия ли се някак си с магия,
мигновено всеки ще го разбере.
Уменията си няма да ги крия
и събрал съм от планове море.
На даскало ще ходим с хеликоптер ...
  240 
На спирката ме плесна нежен аромат,
очи си вдигнах да потърся аз парфюм,
но ти небрежно бързаше по своя друм
и остави ме във шах със пешката и мат.
Нали си падам страстен меломан, ...
  250 
Къде си бе, радост?
Къде избега́?
Ела си завчас
да измайсторим
някоя пакост. ...
  136 
С намерение граден си - клетка по клетка
неспирно умираш и раждаш се
в неистова битка с празнотата проклета.
С гърди опънати бориш се - дъх по дъх
и всяка глъдка свещена е ...
  124 
Отишъл калеко ми нагло да пита
във двора на най-помъдрелия крал,
за цветната негова плямпаща свита
и как ли без нея той би живял.
Блажен си, могъл бих аз да заложа ...
  457 
Стели се тихо семплата вечер и
ангели няма - само със теб сме.
Мил, но и тъжен шепот вечно
облича ножа, с който ме дебнеш.
Тайни няма - знам ти волята, ...
  479 
блъскаш си главата
в чакмака на въпросите
търсиш истина
но искрите
са злосторници ...
  564 
Веднъж видях баща ми да плаче.
Не, излъгах - ще ми се.
Чух го по-скоро.
След странно тихия, и някак напрегнат,
късен телефонен звън, ...
  198 
Не помня да са ми казвали,
освен може би един-два пъти,
че мъжете не плачат.
Някак си от само себе си
се случи да го знам. ...
  244 
Обичам баничка да ям
и то без грижа, или свян.
Бидèйки гастроном голям,
подготвил съм се и съм прям.
Зная грижата на мама - ...
  383 
Винаги когато няма време
разбираме, че го има.
Ехото на мислите ни настига
между ерозията на ентропията и
еротиката на близостта. ...
  376 
Има дни, приличащи
на безименни коли,
пресичащи по
мокър булевард.
Не вдигат прах, ...
  228 
Точката на топене
на стоманеното ми сърце
е някъде между
топлотата на бедрата ти
и пронизващия студ ...
  213 
Хладна, тиха, лятна сутрин
детски смях и дъх на море - няма друго.
Тъй е вече пети ден - изгорял и отегчен.
В точната пропорция да се шляе моят ум.
Това опасно оръдие на духа, ...
  437 
Усмивката ти
е опорната точка,
а очите ти лоста,
с който качваш
сърцето ми ...
  652 
Колко ли поводи имахме с теб?
Толкова пъти си казахме “не”…
В тебе се криеше малко дете.
На мен пък белѝте ми правеха кеф.
Знаеш да искаш без думи - с очи. ...
  414 
Метафората е рижав котарак,
точещ нокти по голи женски рамена.
Алегорията и тя, но в нея дамата
лежи в бездна без капка светлина.
В ръцете ѝ е незапалената свещ ...
  191 
Прости ми майко, че не бях до теб.
Прости ми, че няма и да бъда.
Боря се със свои ядове.
Опитвам се да съм достоен член
на общество, което не разбирам. ...
  328 
Propuestas
: ??:??