Soleil
848
1
0
Колко ли поводи имахме с теб?
Толкова пъти си казахме “не”…
В тебе се криеше малко дете.
На мен пък белѝте ми правеха кеф.
Знаеш да искаш без думи - с очи.
Правиш ме друг - неизменно щастлив.
Нещо в стомаха ужасно тежи и
още горчи от забравени дни.
Спомени шепнат ми сладки слова.
После посягат с ръждива кама.
Шот от текила лекува скръбта и
пак сме сами сред тълпа без лица
.
Страстни целувки след звучен шамар.
Дърпане, бягане, груба игра.
Страшно банален бе краят за нас.
Секс за довиждане, забравен сешоар.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Стайков Всички права запазени
