Колко ли поводи имахме с теб?
Толкова пъти си казахме “не”…
В тебе се криеше малко дете.
На мен пък белѝте ми правеха кеф.
Знаеш да искаш без думи - с очи.
Правиш ме друг - неизменно щастлив.
Нещо в стомаха ужасно тежи и
още горчи от забравени дни.
Спомени шепнат ми сладки слова.
После посягат с ръждива кама.
Шот от текила лекува скръбта и
пак сме сами сред тълпа без лица ...