17 sept 2022, 17:41

Солено

670 1 0

Сплела хиляди листа в косите си от трепкащи акации,

ти пристигаш във сърцето ми -  със царствена походка

и със грация.

Аз стоя – една самотна мида – на брега на океана,

стоя и знам: без тебе няма да замина!

И няма да остана!!

 

Бисерното ми сърце, около песъчинка изградено

(грапавата песъчинка на твоето лице студено)

Тупти със прилива и топли ме дори и в лошо време…

И ден след ден аз чакам да дойдеш да ме вземеш.

 

А корабите, чакащи заления семафор на небето

помолих да те навестят – и дадох им частичка от сърцето си.

 

Далеч зад хоризонта, пясъчна вълна не оседлала

е моята съдба – поредната невзрачност на квартала.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...