17 sept 2022, 17:41

Солено

666 1 0

Сплела хиляди листа в косите си от трепкащи акации,

ти пристигаш във сърцето ми -  със царствена походка

и със грация.

Аз стоя – една самотна мида – на брега на океана,

стоя и знам: без тебе няма да замина!

И няма да остана!!

 

Бисерното ми сърце, около песъчинка изградено

(грапавата песъчинка на твоето лице студено)

Тупти със прилива и топли ме дори и в лошо време…

И ден след ден аз чакам да дойдеш да ме вземеш.

 

А корабите, чакащи заления семафор на небето

помолих да те навестят – и дадох им частичка от сърцето си.

 

Далеч зад хоризонта, пясъчна вълна не оседлала

е моята съдба – поредната невзрачност на квартала.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...