16 ene 2021, 23:03

Солта на земята

638 0 0

Горите са солта на земята 

А дърветата са клонати лъчи

Които стоплят небето в хладното зазоряване на септември 

Разпръсквайки омаята

На есенните листа 

докосвани от ръката на пъстрата предвестница, вещаеща зимата 

 

 

Каква хармония между земя и небе

Между нощ и ден

 

И как потокът се превръща в бучащо гърлище

Там където трябва да разнебити планината за да си стори път

Образувайки стръмни ждрела и тъмни дерета

 

Как мъхесто-зеленият мрак 

приютява любовта на елените 

И пропуска само воплите на търсенето

 

Как омарата загръща пеещите скали

И завити-сгушено в простора 

Се събуждат в утрото 

От моето и твоето съзерцание

 

Билата са тихи 

Вече отново непокътнати

А аз чрез думи се опитвам

да разбера взаимовръзките в природата

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илияна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...