Горите са солта на земята
А дърветата са клонати лъчи
Които стоплят небето в хладното зазоряване на септември
Разпръсквайки омаята
На есенните листа
докосвани от ръката на пъстрата предвестница, вещаеща зимата
Каква хармония между земя и небе
Между нощ и ден
И как потокът се превръща в бучащо гърлище
Там където трябва да разнебити планината за да си стори път
Образувайки стръмни ждрела и тъмни дерета
Как мъхесто-зеленият мрак
приютява любовта на елените
И пропуска само воплите на търсенето
Как омарата загръща пеещите скали
И завити-сгушено в простора
Се събуждат в утрото
От моето и твоето съзерцание
Билата са тихи
Вече отново непокътнати
А аз чрез думи се опитвам
да разбера взаимовръзките в природата
© Илияна Димова Todos los derechos reservados