Горите са солта на земята 

А дърветата са клонати лъчи

Които стоплят небето в хладното зазоряване на септември 

Разпръсквайки омаята

На есенните листа 

докосвани от ръката на пъстрата предвестница, вещаеща зимата 

Каква хармония между земя и небе

Между нощ и ден

И как потокът се превръща в бучащо гърлище

Там където трябва да разнебити планината за да си стори път

Образувайки стръмни ждрела и тъмни дерета

Как мъхесто-зеленият мрак 

приютява любовта на елените 

И пропуска само воплите на търсенето

Как омарата загръща пеещите скали

И завити-сгушено в простора 

Се събуждат в утрото 

От моето и твоето съзерцание

Билата са тихи 

Вече отново непокътнати

А аз чрез думи се опитвам

да разбера взаимовръзките в природата