Монар (Ди)
16 27
19 jul 2009, 11:57

Сомалия 

  Poesía » De amor
1107 0 17

 в средата на март
                         и края на юли
ставам собственик на Вселената
имам повече сетива
от генетичната памет на Азия
дядо ми донесъл от фронта
откраднат чертеж на подводница
аз съм атомната батерия
и илюзията за здрава броня
най-самотната песен в рода ни
все пак е на
               баща ми
душата е само
двайсетграмова рана
не я ли разходиш до края
имам страх от дългото плаване
нe от корабокрушения
няма как
             толкова сам
да понеса смрадта на Флоренция
от краищата на разговора
мога да свия цигара
мога да свия Космоса
в няколко точки
по двадесет грама
атомната ми неуморимост
някъде ще сбъдне пристанище
в някое близко море
за което ми е рано

© Ди Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да, Ди, трябва да намериш начин да разбереш душата си, но това минава през скитането. А когато тръгнеш на път, никога не тръгваш с мисълта, че той е мръсен и нямаш за цел да я овъргаляш в мръсотията, но за съжаление чисти пътища няма. Все някой изхвърля наслоението, което е попил по тези пътища, а то е кално и неминуемо се сблъскваш с него. Но е важно да има и пристанища. Не превърже ли никой душата ти поне веднъж, ти никога няма да я видиш откъм хубавата и страна и да я обикнеш, а това е важно за всеки човек... въпреки калта по пътя на разходката.
    Това имах предвид...
    И така приех стиха ти... Това видях аз.
  • Душата е точка някъде в гърдите. Ако не ти се налага да я използваш за каквото и да е, да, ти ще си заминеш с чиста и изрядна душа. Но точка, нищо друго. Много мъдри хора вярват, че трябва да я изведеш, да опишеш сфера с нея, да я изгубиш дори, а защо не и да я оцапаш, ако нищо друго не остава. Всичко това е животът. За себе си съм доволен, че сам стигнах до този извод, с много правилни и най-вече неправилни решения. Предпочитам сферите пред точките.
  • "душата е само
    двайсетграмова рана
    не я ли разходиш до края"

    Точно! А тази рана се превързва само на пристанищата...
    Е, възможно е и да се отвори още повече, но целта на разходката не е това...

  • Каквото и да трупа не е атрактивно.
  • "...и който трупа познания, трупа тъга..."
  • ... Печал!
  • Благодаря! Не е поза, но не е за завиждане това. Нали знаеш какво печели натрупващия познания.
  • Необятен е твоят свят, Дим!
    Невероятни са и този заряд и емоции, които носиш!
    Поздрав.
  • Наистина си търсач на щастие с атомно сърце. Прекрасен текст.
  • Смисълът дълбок на мисълта ти за мен остана си загадка?
  • В дълбочините на океана,
    в който сме решили да плаваме,
    ни делят два сантиметра стомана,
    от пълното ни разрушаване,
    огъва се под напора, като хартия,
    а в плиткото изглежда сигурна преграда
    и долу само Дух държи я,
    събира я, когато се разпада.

    Поздрав!

  • Хм. Препрочетох го няколко пъти.
    Защо спада към "любовна лирика"?

    Има и други неща, които са ми необясними, но да речем, че това не е толкова лошо.

    Противоречиви чувства оставя у мен този текст. При все, че е добре написан, не съм върл фен на този тип нео експресионизъм. Надявам се, този мой коментар да не проваля плановете за пиене. Наистина, неделя си е все пак.
  • Това е толкова голямо, че не мога да го глътна. Респект, да, респект е точната дума.
  • Подобни стоки обикновено вървят без опаковката
  • Двайсет и един грама всъщност. Но може би това е бруто...
  • Това си е коментар, след който мога да се напия днес Пък е и неделя. 10Х
Propuestas
: ??:??