19 июл. 2009 г., 11:57

Сомалия

1.4K 0 17

 в средата на март
                         и края на юли
ставам собственик на Вселената
имам повече сетива
от генетичната памет на Азия
дядо ми донесъл от фронта
откраднат чертеж на подводница
аз съм атомната батерия
и илюзията за здрава броня
най-самотната песен в рода ни
все пак е на
               баща ми
душата е само
двайсетграмова рана
не я ли разходиш до края
имам страх от дългото плаване
нe от корабокрушения
няма как
             толкова сам
да понеса смрадта на Флоренция
от краищата на разговора
мога да свия цигара
мога да свия Космоса
в няколко точки
по двадесет грама
атомната ми неуморимост
някъде ще сбъдне пристанище
в някое близко море
за което ми е рано

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, Ди, трябва да намериш начин да разбереш душата си, но това минава през скитането. А когато тръгнеш на път, никога не тръгваш с мисълта, че той е мръсен и нямаш за цел да я овъргаляш в мръсотията, но за съжаление чисти пътища няма. Все някой изхвърля наслоението, което е попил по тези пътища, а то е кално и неминуемо се сблъскваш с него. Но е важно да има и пристанища. Не превърже ли никой душата ти поне веднъж, ти никога няма да я видиш откъм хубавата и страна и да я обикнеш, а това е важно за всеки човек... въпреки калта по пътя на разходката.
    Това имах предвид...
    И така приех стиха ти... Това видях аз.
  • Душата е точка някъде в гърдите. Ако не ти се налага да я използваш за каквото и да е, да, ти ще си заминеш с чиста и изрядна душа. Но точка, нищо друго. Много мъдри хора вярват, че трябва да я изведеш, да опишеш сфера с нея, да я изгубиш дори, а защо не и да я оцапаш, ако нищо друго не остава. Всичко това е животът. За себе си съм доволен, че сам стигнах до този извод, с много правилни и най-вече неправилни решения. Предпочитам сферите пред точките.
  • "душата е само
    двайсетграмова рана
    не я ли разходиш до края"

    Точно! А тази рана се превързва само на пристанищата...
    Е, възможно е и да се отвори още повече, но целта на разходката не е това...

  • Каквото и да трупа не е атрактивно.
  • "...и който трупа познания, трупа тъга..."

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...