19 июл. 2009 г., 11:57

Сомалия

1.4K 0 17

 в средата на март
                         и края на юли
ставам собственик на Вселената
имам повече сетива
от генетичната памет на Азия
дядо ми донесъл от фронта
откраднат чертеж на подводница
аз съм атомната батерия
и илюзията за здрава броня
най-самотната песен в рода ни
все пак е на
               баща ми
душата е само
двайсетграмова рана
не я ли разходиш до края
имам страх от дългото плаване
нe от корабокрушения
няма как
             толкова сам
да понеса смрадта на Флоренция
от краищата на разговора
мога да свия цигара
мога да свия Космоса
в няколко точки
по двадесет грама
атомната ми неуморимост
някъде ще сбъдне пристанище
в някое близко море
за което ми е рано

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, Ди, трябва да намериш начин да разбереш душата си, но това минава през скитането. А когато тръгнеш на път, никога не тръгваш с мисълта, че той е мръсен и нямаш за цел да я овъргаляш в мръсотията, но за съжаление чисти пътища няма. Все някой изхвърля наслоението, което е попил по тези пътища, а то е кално и неминуемо се сблъскваш с него. Но е важно да има и пристанища. Не превърже ли никой душата ти поне веднъж, ти никога няма да я видиш откъм хубавата и страна и да я обикнеш, а това е важно за всеки човек... въпреки калта по пътя на разходката.
    Това имах предвид...
    И така приех стиха ти... Това видях аз.
  • Душата е точка някъде в гърдите. Ако не ти се налага да я използваш за каквото и да е, да, ти ще си заминеш с чиста и изрядна душа. Но точка, нищо друго. Много мъдри хора вярват, че трябва да я изведеш, да опишеш сфера с нея, да я изгубиш дори, а защо не и да я оцапаш, ако нищо друго не остава. Всичко това е животът. За себе си съм доволен, че сам стигнах до този извод, с много правилни и най-вече неправилни решения. Предпочитам сферите пред точките.
  • "душата е само
    двайсетграмова рана
    не я ли разходиш до края"

    Точно! А тази рана се превързва само на пристанищата...
    Е, възможно е и да се отвори още повече, но целта на разходката не е това...

  • Каквото и да трупа не е атрактивно.
  • "...и който трупа познания, трупа тъга..."

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...