Сомалия

Comments

• 

  Anita765 (Ани Монева)

  Да, Ди, трябва да намериш начин да разбереш душата си, но това минава през скитането. А когато тръгнеш на път, никога не тръгваш с мисълта, че той е мръсен и нямаш за цел да я овъргаляш в мръсотията, но за съжаление чисти пътища няма. Все някой изхвърля наслоението, което е попил по тези пътища, а то е кално и неминуемо се сблъскваш с него. Но е важно да има и пристанища. Не превърже ли никой душата ти поне веднъж, ти никога няма да я видиш откъм хубавата и страна и да я обикнеш, а това е важно за всеки човек... въпреки калта по пътя на разходката.
  Това имах предвид...
  И така приех стиха ти... Това видях аз.

  2009-07-21T12:05:41+03:00
• 

  Монар (Ди)

  Душата е точка някъде в гърдите. Ако не ти се налага да я използваш за каквото и да е, да, ти ще си заминеш с чиста и изрядна душа. Но точка, нищо друго. Много мъдри хора вярват, че трябва да я изведеш, да опишеш сфера с нея, да я изгубиш дори, а защо не и да я оцапаш, ако нищо друго не остава. Всичко това е животът. За себе си съм доволен, че сам стигнах до този извод, с много правилни и най-вече неправилни решения. Предпочитам сферите пред точките.

  2009-07-21T11:52:45+03:00
• 

  Anita765 (Ани Монева)

  "душата е само
  двайсетграмова рана
  не я ли разходиш до края"
  
  Точно! А тази рана се превързва само на пристанищата...
  Е, възможно е и да се отвори още повече, но целта на разходката не е това...
  
  

  2009-07-21T11:06:00+03:00
• 

  Монар (Ди)

  Каквото и да трупа не е атрактивно.

  2009-07-20T12:20:33+03:00
• 

  gerrda (Геновева Христова)

  "...и който трупа познания, трупа тъга..."
  

  2009-07-19T22:44:54+03:00