Сонет 19
893
0
1
Сонет № 19
(по Рамщайн - песента "Слънце")
Джудже във моята гора си бях,
додето не дойде, Снежанке.
Тогава ме нападна страх
от твойта приказна осанка.
Съдбата с пересто ветрило
замахна и ми прати вятър.
Усмихна се на мене, мила.
Прогоних зимата в душата.
Броях до три по твоята религия,
за здраве, щастие, любов.
Но чувствах, че това не стига.
Момче, присвито на кълбо.
От теб започнах да примигвам.
Останах със едно око.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Венцислав Todos los derechos reservados
