Сонет 19
889
0
1
Сонет № 19
(по Рамщайн - песента "Слънце")
Джудже във моята гора си бях,
додето не дойде, Снежанке.
Тогава ме нападна страх
от твойта приказна осанка.
Съдбата с пересто ветрило
замахна и ми прати вятър.
Усмихна се на мене, мила.
Прогоних зимата в душата.
Броях до три по твоята религия,
за здраве, щастие, любов.
Но чувствах, че това не стига.
Момче, присвито на кълбо.
От теб започнах да примигвам.
Останах със едно око.
© Венцислав All rights reserved.
