fric65 (Венцислав) fric65 (Венцислав)
1 98
Jul 21, 2009, 9:54 PM

Сонет 19

  Poetry
888 0 1

Сонет № 19

    (по Рамщайн - песента "Слънце")

 

Джудже във моята гора си бях,

додето не дойде, Снежанке.

Тогава ме нападна страх

от твойта приказна осанка.

 

Съдбата с пересто ветрило

замахна и ми прати вятър.

Усмихна се на мене, мила.

Прогоних зимата в душата.

 

Броях до три по твоята религия,

за здраве, щастие, любов.

Но чувствах, че това не стига.

Момче, присвито на кълбо.

 

От теб започнах да примигвам.

                         Останах със едно око.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0