Сонет
Очите ти са есенна дъбрава,
в която губя се наяве и насън,
два въглена от нестинарска клада,
пулсиращи със кехлибарен звън.
Във двата кадифени диаманта,
блестят вселенските звезди,
а пъстроцветието на душата,
в зениците нашепва и трепти .
И всеки път, когато ги погледна,
пожар избухва, като огнен ад
и стискам само мъничка надежда,
че ще ги виждам пак и пак, и пак!
О, нека тази огнена наслада,
да ме превърне в непокорна клада!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Илонка Денчева Todos los derechos reservados
