Лони (Илонка Денчева)
40 2
27.01.2022 г., 10:29 ч.

Сонет 

  Поезия » Любовна
364 0 5

Очите ти са есенна дъбрава,
в която губя се наяве и насън, 
два въглена от нестинарска клада, 
пулсиращи със кехлибарен звън. 
Във двата кадифени  диаманта,
блестят вселенските звезди,
а пъстроцветието на душата,
в зениците нашепва и трепти .
И всеки път, когато ги погледна, 
пожар избухва, като огнен ад 
и стискам само мъничка надежда, 
че ще ги виждам пак и пак, и пак!

О, нека тази огнена наслада,
да ме превърне в непокорна клада!

© Илонка Денчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??