20 ene 2025, 6:22

Часовник

556 4 6

 

Единствен на поста си чака,

Закотвен на тази стена.

Отмерва живота, тиктака...

Трудът му е все без цена.

 

Стрелките напевно пресмятат

Кога ще е време за сън,

Въртят се, а с тях и Земята,

До първия уртинен звън.

 

Свидетел на толкова сцени, 

Смълчано ги пази на хлад:

Разплакани, тъжни, засмени -

Натрупал ги всички на склад.

 

О, време, без милост броиш!

Ти можеш човек да раниш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Bo Boteva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...