Часовник
Единствен на поста си чака,
Закотвен на тази стена.
Отмерва живота, тиктака...
Трудът му е все без цена.
Стрелките напевно пресмятат
Кога ще е време за сън,
Въртят се, а с тях и Земята,
До първия уртинен звън.
Свидетел на толкова сцени,
Смълчано ги пази на хлад:
Разплакани, тъжни, засмени -
Натрупал ги всички на склад.
О, време, без милост броиш!
Ти можеш човек да раниш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Bo Boteva Всички права запазени
