Часовник
Единствен на поста си чака,
Закотвен на тази стена.
Отмерва живота, тиктака...
Трудът му е все без цена.
Стрелките напевно пресмятат
Кога ще е време за сън,
Въртят се, а с тях и Земята,
До първия уртинен звън.
Свидетел на толкова сцени,
Смълчано ги пази на хлад:
Разплакани, тъжни, засмени -
Натрупал ги всички на склад.
О, време, без милост броиш!
Ти можеш човек да раниш!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Bo Boteva Все права защищены
