20 янв. 2025 г., 06:22

Часовник

555 4 6

 

Единствен на поста си чака,

Закотвен на тази стена.

Отмерва живота, тиктака...

Трудът му е все без цена.

 

Стрелките напевно пресмятат

Кога ще е време за сън,

Въртят се, а с тях и Земята,

До първия уртинен звън.

 

Свидетел на толкова сцени, 

Смълчано ги пази на хлад:

Разплакани, тъжни, засмени -

Натрупал ги всички на склад.

 

О, време, без милост броиш!

Ти можеш човек да раниш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Bo Boteva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...