Сонет за пристигането във Венеция

Comentarios

• 

  VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)

  Да, прав си, Тошко,
  Венеция бърка в душичките на всинца ни!

  2009-11-15T12:45:56+02:00
• 

  LeChevalier (Тошко)

  Да не мислиш, че аз съм го виждал... Дори си мисля, че от пл. Сан Марко няма как да се види Санта Мария делла Салуте. Но какво толкова! В мислите пътуваме

  2009-09-28T20:27:26+03:00
• 

  maistora (Красимир Тенев)

  Намира се по някой стар стих под ръка...
  Жалко, че не съм виждал на живо всичко това.

  2009-09-28T19:58:55+03:00
• 

  LeChevalier (Тошко)

  Краси, винаги се възхищавам на способността ти да намираш примери от световни автори, които да са в унисон с жалките ми напъни! В интерес на истината, и аз си мислех да набъркам републиката в своето сонетче, но в крайна сметка не съумях. А въпросните коне са впрегнати в една квадрига, единствен подобен екземпляр достигнал до нас от Древния Рим. Само за тях цял сонет може да се напише

  2009-09-28T18:38:42+03:00
• 

  maistora (Красимир Тенев)

  Венеция
  
  Венеция спи в здрача на мечтите,
  към нас старинни сенки само стели.
  Напразно празненства са се подели -
  републиканският й лъв убит е.
  
  Коне от бронз докара по вълните
  светета църква тук и ги засели.
  Те бяха горди някога и смели -
  но Корсиканеца им сви юздите.
  
  Народът от крале къде остана?
  Тай построи от мрамор тия къщи,
  които рухват във вода и пяна.
  
  Предците им с чертите си присъщи
  се мяркат в ангелите тук - охрана
  край гробници на дождове могъщи.
  
  АУГУСТ ФОН ПЛАТЕН
  превод: Стоян Бакърджиев

  2009-09-28T17:53:49+03:00