Sep 23, 2009, 11:19 PM

Сонет за пристигането във Венеция

  Poetry
1.5K 0 5

Величието няма да погине
дорде в небето реят се соколи,
дорде цъфтят разкошни гладиоли,
дорде е ден и океанът син е!

Венеция, кажи, нима един е,
сънуващият твоите гондоли?
И кой ли вечер скришом се не моли
по моста на въздишките да мине?

Център на света си! Мигар Ръскин* луд е?
Над теб ще грее скоро слънце ярко!...
Приветствай най-красивото момиче!

Загледана в прекрасната Салуте** --
виж ! -- тя ще прекоси площад Сан Марко,
за среща бързайки към Ла Фениче***!

 

 


 

----------------------------------------------------------------------------

* Английският поет Джон Ръскин обявява Двореца на Доджите за централната сграда в света.

** Църквата Санта Мария делла Салуте е разположена близо до площад Сан Марко.

*** Ла Фениче е най-известният венециански театър.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тошко All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, прав си, Тошко,
    Венеция бърка в душичките на всинца ни!
  • Да не мислиш, че аз съм го виждал... Дори си мисля, че от пл. Сан Марко няма как да се види Санта Мария делла Салуте. Но какво толкова! В мислите пътуваме
  • Намира се по някой стар стих под ръка...
    Жалко, че не съм виждал на живо всичко това.
  • Краси, винаги се възхищавам на способността ти да намираш примери от световни автори, които да са в унисон с жалките ми напъни! В интерес на истината, и аз си мислех да набъркам републиката в своето сонетче, но в крайна сметка не съумях. А въпросните коне са впрегнати в една квадрига, единствен подобен екземпляр достигнал до нас от Древния Рим. Само за тях цял сонет може да се напише
  • Венеция

    Венеция спи в здрача на мечтите,
    към нас старинни сенки само стели.
    Напразно празненства са се подели -
    републиканският й лъв убит е.

    Коне от бронз докара по вълните
    светета църква тук и ги засели.
    Те бяха горди някога и смели -
    но Корсиканеца им сви юздите.

    Народът от крале къде остана?
    Тай построи от мрамор тия къщи,
    които рухват във вода и пяна.

    Предците им с чертите си присъщи
    се мяркат в ангелите тук - охрана
    край гробници на дождове могъщи.

    АУГУСТ ФОН ПЛАТЕН
    превод: Стоян Бакърджиев

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...