23 сент. 2009 г., 23:19

Сонет за пристигането във Венеция

1.5K 0 5

Величието няма да погине
дорде в небето реят се соколи,
дорде цъфтят разкошни гладиоли,
дорде е ден и океанът син е!

Венеция, кажи, нима един е,
сънуващият твоите гондоли?
И кой ли вечер скришом се не моли
по моста на въздишките да мине?

Център на света си! Мигар Ръскин* луд е?
Над теб ще грее скоро слънце ярко!...
Приветствай най-красивото момиче!

Загледана в прекрасната Салуте** --
виж ! -- тя ще прекоси площад Сан Марко,
за среща бързайки към Ла Фениче***!

 

 


 

----------------------------------------------------------------------------

* Английският поет Джон Ръскин обявява Двореца на Доджите за централната сграда в света.

** Църквата Санта Мария делла Салуте е разположена близо до площад Сан Марко.

*** Ла Фениче е най-известният венециански театър.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тошко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, прав си, Тошко,
    Венеция бърка в душичките на всинца ни!
  • Да не мислиш, че аз съм го виждал... Дори си мисля, че от пл. Сан Марко няма как да се види Санта Мария делла Салуте. Но какво толкова! В мислите пътуваме
  • Намира се по някой стар стих под ръка...
    Жалко, че не съм виждал на живо всичко това.
  • Краси, винаги се възхищавам на способността ти да намираш примери от световни автори, които да са в унисон с жалките ми напъни! В интерес на истината, и аз си мислех да набъркам републиката в своето сонетче, но в крайна сметка не съумях. А въпросните коне са впрегнати в една квадрига, единствен подобен екземпляр достигнал до нас от Древния Рим. Само за тях цял сонет може да се напише
  • Венеция

    Венеция спи в здрача на мечтите,
    към нас старинни сенки само стели.
    Напразно празненства са се подели -
    републиканският й лъв убит е.

    Коне от бронз докара по вълните
    светета църква тук и ги засели.
    Те бяха горди някога и смели -
    но Корсиканеца им сви юздите.

    Народът от крале къде остана?
    Тай построи от мрамор тия къщи,
    които рухват във вода и пяна.

    Предците им с чертите си присъщи
    се мяркат в ангелите тук - охрана
    край гробници на дождове могъщи.

    АУГУСТ ФОН ПЛАТЕН
    превод: Стоян Бакърджиев

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...