23 сент. 2009 г., 23:19

Сонет за пристигането във Венеция

1.5K 0 5

Величието няма да погине
дорде в небето реят се соколи,
дорде цъфтят разкошни гладиоли,
дорде е ден и океанът син е!

Венеция, кажи, нима един е,
сънуващият твоите гондоли?
И кой ли вечер скришом се не моли
по моста на въздишките да мине?

Център на света си! Мигар Ръскин* луд е?
Над теб ще грее скоро слънце ярко!...
Приветствай най-красивото момиче!

Загледана в прекрасната Салуте** --
виж ! -- тя ще прекоси площад Сан Марко,
за среща бързайки към Ла Фениче***!

 

 


 

----------------------------------------------------------------------------

* Английският поет Джон Ръскин обявява Двореца на Доджите за централната сграда в света.

** Църквата Санта Мария делла Салуте е разположена близо до площад Сан Марко.

*** Ла Фениче е най-известният венециански театър.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тошко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, прав си, Тошко,
    Венеция бърка в душичките на всинца ни!
  • Да не мислиш, че аз съм го виждал... Дори си мисля, че от пл. Сан Марко няма как да се види Санта Мария делла Салуте. Но какво толкова! В мислите пътуваме
  • Намира се по някой стар стих под ръка...
    Жалко, че не съм виждал на живо всичко това.
  • Краси, винаги се възхищавам на способността ти да намираш примери от световни автори, които да са в унисон с жалките ми напъни! В интерес на истината, и аз си мислех да набъркам републиката в своето сонетче, но в крайна сметка не съумях. А въпросните коне са впрегнати в една квадрига, единствен подобен екземпляр достигнал до нас от Древния Рим. Само за тях цял сонет може да се напише
  • Венеция

    Венеция спи в здрача на мечтите,
    към нас старинни сенки само стели.
    Напразно празненства са се подели -
    републиканският й лъв убит е.

    Коне от бронз докара по вълните
    светета църква тук и ги засели.
    Те бяха горди някога и смели -
    но Корсиканеца им сви юздите.

    Народът от крале къде остана?
    Тай построи от мрамор тия къщи,
    които рухват във вода и пяна.

    Предците им с чертите си присъщи
    се мяркат в ангелите тук - охрана
    край гробници на дождове могъщи.

    АУГУСТ ФОН ПЛАТЕН
    превод: Стоян Бакърджиев

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...