blue28 (Ая)
11 21
31 may 2012, 13:34

Сонет за самотата 

  Poesía » Otra
1293 0 9

Когато си притиснат от нощта

и мигат ти звездите по приятелски;

погълнат от хиляда и едно неща

(кое от кое са по-писателски),

 

по кожата ти се разлиства самота

и щипка дъх на портокали;

изгасва уличната грознота

и страховете пъплят от местата си;

 

Когато някак степенуваш „сам“

(било то граматически ужасно),

ти продължаваш все натам -

 

към себе си, където е прекрасно;

където самотата те превръща

в  обич и дихание безгласно.

 

© Ая Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??