Сонет за самотата

Poetry » Other

1.6K 0 9

Когато си притиснат от нощта

и мигат ти звездите по приятелски;

погълнат от хиляда и едно неща

(кое от кое са по-писателски),

по кожата ти се разлиства самота

и щипка дъх на портокали;

изгасва уличната грознота

и страховете пъплят от местата си;

Когато някак степенуваш „сам“

(било то граматически ужасно),

ти продължаваш все натам -

към себе си, където е прекрасно;

където самотата те превръща

в обич и дихание безгласно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

valqka (Валентин Василев)

Просто чудесно!

2013-05-01T10:04:12+03:00
Търсещия (Владимир Владимиров)

Браво за метафорите и за духовните прозрения! Продължавай да пишеш!

2012-12-13T19:51:50+02:00
rozza (Радка Миндова)

имаш си го таланта, Алиша!

2012-06-01T09:01:24+03:00
sani-ti (Таня Иванова)

Браво и от мен!

2012-05-31T17:28:40+03:00
alisha28 (Алиша)

Да, наистина съм на 14. (: Благодаря много на всички Ви!

2012-05-31T14:43:32+03:00