blue28 (Ая)
11 21
31.05.2012 г., 13:34 ч.

Сонет за самотата 

  Поезия » Друга
1292 0 9

Когато си притиснат от нощта

и мигат ти звездите по приятелски;

погълнат от хиляда и едно неща

(кое от кое са по-писателски),

 

по кожата ти се разлиства самота

и щипка дъх на портокали;

изгасва уличната грознота

и страховете пъплят от местата си;

 

Когато някак степенуваш „сам“

(било то граматически ужасно),

ти продължаваш все натам -

 

към себе си, където е прекрасно;

където самотата те превръща

в  обич и дихание безгласно.

 

© Ая Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??