Сонет за самотата
Когато си притиснат от нощта
и мигат ти звездите по приятелски;
погълнат от хиляда и едно неща
(кое от кое са по-писателски),
по кожата ти се разлиства самота
и щипка дъх на портокали;
изгасва уличната грознота
и страховете пъплят от местата си;
Когато някак степенуваш „сам“
(било то граматически ужасно),
ти продължаваш все натам -
към себе си, където е прекрасно;
където самотата те превръща
в обич и дихание безгласно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
