6 ene 2010, 12:50

Сонет за слънчогледите 

  Poesía » De amor
561 0 9

Красиви, но във плен на нарцисизма,
сами стоят, макар че са съседи --
нима си виждал обич в слънчогледи?
Уви, и между нас така е схизма

и чувствата ни -- сенки смъртно бледи,
пречупени през глупавата призма
на ръста, гордостта и егоизма,
роден от страх и алчност за победи.

Затуй презирам нежната ѝ плът,
копнежите, които ме горят
и всичките проклети обичаи,

които пречат ней да бъде тук,
и правят ме един излишен "друг",
жадуващ безнадеждно обичта ѝ.

© Тошко Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??