Сонет за слънчогледите
Красиви, но във плен на нарцисизма,
сами стоят, макар че са съседи --
нима си виждал обич в слънчогледи?
Уви, и между нас така е схизма
и чувствата ни -- сенки смъртно бледи,
пречупени през глупавата призма
на ръста, гордостта и егоизма,
роден от страх и алчност за победи.
Затуй презирам нежната ѝ плът,
копнежите, които ме горят
и всичките проклети обичаи,
които пречат ней да бъде тук,
и правят ме един излишен "друг",
жадуващ безнадеждно обичта ѝ.
© Тошко All rights reserved.
