1. ПЪРВИ ОГЛЕДАЛЕН МАГИСТРАЛ

 

И рог виж жив гори, полита...

Романтиката е прекрасна.

Омайното превъплъщава

 

героят в приказка нескрита.

Властта на злобата напразна

изкуството не заслепява.

 

Живот в небето е, в земята -

жадуващ поривът светлее.

Изконното любов лелее,

вселени ражда с жар душата.

 

Гради пак храма вяра свята,

от идното мечта се лее.

Реката за море копнее,

изгрява слънцето с позлата.

 

2.

 

Изгрява слънцето с позлата -

да бъде топъл, летен ден.

Светът отново прероден

през август е с негà богата.

 

Сияят в утринта билата,

навред просвет е пресвещен.

Разцветът тихо откровен

раздава си безспир благата.

 

Узряват плодовете нежно,

в гората чувам птича песен,

трева все още зеленее.

 

И утре с теб ще е надеждно -

и в приближаващата есен

реката за море копнее.

 

3.

 

Реката за море копнее,

сърцето ми към теб пътува

през низ от чувствени сезони.

 

Едната ми любов умее

да те бленува и сънува,

когато горестта ме рони.

 

Макар и всичко да линее

сред листопадите студени

в горещите ми, силни вени

свеж поривът не ще изтлее.

 

И вятър луд не ще отвее

желанията съкровени.

Зоват звездици неизменни,

от идното мечта се лее.

 

4.

 

От идното мечта се лее

и сетивата ми залива.

Фантазията преоткрива

свят чуден, който благ се смее.

 

По пръстите ти знак пъстрее

от багрите на слава жива

и колоритност ме покрива,

в картините духът се рее.

 

В пространства бели, непознати,

прокарваш пътища вълшебни

и с теб усещам красотата.

 

Докоснал с мисъл яркостта ти

потъвам в мигове потребни -

гради пак храма вяра свята.

 

5.

 

Гради пак храма вяра свята,

по- твърд е той от диамант

и по- висок от мощен замък,

 

и силата му е в мечтата -

от добрината на талант

излъчващ необятен пламък.

 

Ефирно топли са крилата

на птиците дошли от рая.

По полета им ще позная

защо завижда ти съдбата.

 

През поглед ясен небесата

аз мога днес да разгадая.

Чрез твоя дъх пулсиращ, зная,

вселени ражда с жар душата.

 

6.

 

Вселени ражда с жар душата,

защото в теб съм влюбен още.

Когато липсваш хищно гложди

надеждите ми самотата.

 

Изчезва мигом с теб тъгата

явиш ли се, дошла на гости -

и топло радваш в тъмни нощи

с прегръдката на светлината.

 

И утрините вдъхновяват -

и в есен да са, в люта зима.

Пред твоя чар студът немее.

 

Завети древни обновяват

легендите за теб, любима -

изконното любов лелее.

 

7.

 

Изконното любов лелее,

доброто с тебе се повтаря

от векове за векове.

 

И колкото - и да пустее

в горещините си Сахара

живота с обич ще зове.

 

И нека Сет безспир беснее,

и чумите си да изпраща.

О, все Озирис се възражда -

в Изида пролетта живее.

 

И жрецът в Тива химни пее,

и Нил събужда слава спяща,

и пирамиди, сфинкс изгражда -

жадуващ поривът светлее.

 

8.

 

Жадуващ поривът светлее

и търси извори митични.

Сред полъха на дни лирични

безсилно грозното сивее.

 

Сърцето ми за теб радее

рисувайки дъги мистични.

След бури с мълнии себични

отново взорът ти синее.

 

На север, там, друиди сбират

огромни камъни отвред

в кръга на младост прокълната.

 

А елфи дружно с теб не спират

да ми напомнят в плам и в лед:

"  Живот в небето е, в земята... " .

 

9.

 

Живот в небето е, в земята

и още в дълбините водни,

в гори и в планини, в полета.

 

Аз пазя свидно от недрата

на времето мечти природни

и помня на Орфей завета.

 

Певецът ще остане в слава

със обичта към Евридика.

Духът на всичко се издига

и никога не се забравя.

 

На тлен любов не се предава

и в бъдното тя пак ще блика

и знай - лъжата многолика

изкуството не заслепява.

 

10.

 

Изкуството не заслепява

илюзия за съвършеност.

От чувствата струи надеждност

и пътят светъл продължава.

 

Отвъд предели тъмни плава

истината към безбрежност

и носещото неизвестност

сърцето благо разгадава.

 

От всеки кът искрици родни

с душата си ще ти изпратя

за да те има с нежност ясна.

 

Ще прекосиш реки безбродни

и в ада с гърч ще се размята

властта на злобата напразна.

 

11.

 

Властта на злобата напразна

изчезва с изгревите твои

и се разпада в бездни диви.

 

Онази мнителност опасна

се свива в пещерни покои

преплитайки венци трънливи.

 

В яда си вещица отлита

далече нейде, безвъзвратно,

а конят на Атила хладно

забива в гроба му копита.

 

Ах, с твоят лик до ненасита

неспирно чудно е, приятно

и в мен напира необятно

героят в приказка нескрита.

 

12.

 

Героят в приказка нескрита

с любов е вечно откровен.

Към битки страшни устремен

е смел и буди той възхита.

 

И дракон - ето - го връхлита

и бълва огън настървен,

но само с мах на меч - сразен

пропада звярът в низ разбита.

 

Сред руините на провала

издъхва хищникът и бавно

туловището му изтлява.

 

В магията ти разцъфтяла

легендите в реалност славно

омайното превъплъщава.

 

13.

 

Омайното превъплъщава

чрез хубостта ти всичко в рай

и тържествува любовта.

 

Обвива моята представа

през измеренията Май

с дъха на хиляди цветя.

 

Поезията сладкогласна

настройва арфата си пак.

С усмивката на летен знак

в нивята урожай порасна.

 

Природата в синхрон съгласна

е с всеки труд и чист, и благ.

До брегове незнайни чак

романтиката е прекрасна.

 

14.

 

Романтиката е прекрасна

с узряващите класове

и с творческите дъждове

поливащи земята страстна.

 

Зад хълма мълния проблясна,

но не от бурни ветрове.

Там воля силна се кове,

на дните болката угасна.

 

Говорят нощните пейзажи

със звездните си обитания

и с взор луна е като пита.

 

Отвъд - загадъчни пасажи

в едно се сливат от мечтания

и рог виж жив гори, полита...

 

15.

 

И рог виж жив гори, полита

кометата - детето на

Божественото сътворение.

 

В галактики не просто скита

парче летяща светлина -

това е ново вдъхновение.

 

Променливи са времената

и образът ти се променя,

но същността ти откровена

грижовно пази топлината.

 

Издигаш се над планината,

в небето все си преродена.

Да бъде вяра в теб споена

изгрява слънцето с позлата.

 

16. ВТОРИ ОГЛЕДАЛЕН МАГИСТРАЛ

 

Изгрява слънцето с позлата,

реката за море копнее.

От идното мечта се лее,

гради пак храма вяра свята.

 

Вселени ражда с жар душата,

изконното любов лелее.

Жадуващ поривът светлее -

живот в небето е, в земята.

 

Изкуството не заслепява

властта на злобата напразна.

Героят в приказка нескрита

 

омайното превъплъщава.

Романтиката е прекрасна

и рог виж жив гори, полита...