20 ago 2010, 16:43

Сова

  Poesía
1.7K 0 8

Белите сови на времето

вече не носят писма на приятели.

Вместо да хвъркат умерено,

режат небето със крясъци.

Вместо да драскат кафезите,

вплели до кръв свободата им,

те се кикотят изплезени

две планини над главата ми.

 

Казват, че чели писмата ми.

Но дали те въобще съществуват...

Искам да тичам сред бухали

и се чувствам безпомощно луда.

 

Убедена, че всичко това не е истина

и че с времето просто съм... спряла...

си повярвах, усмихната толкова приказно -

аз съм сова. И всичко е бяло.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ехе, Джони, винаги си в състояние да ме изненадаш!

    А това тук не го бях чел, но изпълни недоспалата ми душа. Да знаеш, страхотна душичка си, и много си те обичам. Обичам и нещата, които твориш.

    Поздрави!
  • Убедена, че всичко това не е истина
    и че с времето просто съм... спряла...
    си повярвах, усмихната толкова приказно -
    аз съм сова. И всичко е бяло.
  • "Искам да тичам сред бухали
    и се чувствам безпомощно луда"
    !!!
  • Разбира се, нали това е целта на изкуството ни!
    Иначе защо?
    И мерси за отделеното време
  • Чувството на това стихотворение ми е някак... Познато. Сякаш съм изживял поне част от вдъхновението за тези стихове... Не знам дали си имала това чувство, когато четеш нечие самопризнание и ти се струва, сякаш ти самата би могла да напишеш ако не същото, то поне нещо подобно. Мога да кажа, че стихотворенията ти са наистина интригуващи (а прочетох само десетина) и ако във всички има толкова чувство, колкото има в тези, които четох, то те заслужават 6. Затова имаш една от мен сега.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...