20 ago 2010, 16:43

Сова

  Poesía
1.7K 0 8

Белите сови на времето

вече не носят писма на приятели.

Вместо да хвъркат умерено,

режат небето със крясъци.

Вместо да драскат кафезите,

вплели до кръв свободата им,

те се кикотят изплезени

две планини над главата ми.

 

Казват, че чели писмата ми.

Но дали те въобще съществуват...

Искам да тичам сред бухали

и се чувствам безпомощно луда.

 

Убедена, че всичко това не е истина

и че с времето просто съм... спряла...

си повярвах, усмихната толкова приказно -

аз съм сова. И всичко е бяло.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ехе, Джони, винаги си в състояние да ме изненадаш!

    А това тук не го бях чел, но изпълни недоспалата ми душа. Да знаеш, страхотна душичка си, и много си те обичам. Обичам и нещата, които твориш.

    Поздрави!
  • Убедена, че всичко това не е истина
    и че с времето просто съм... спряла...
    си повярвах, усмихната толкова приказно -
    аз съм сова. И всичко е бяло.
  • "Искам да тичам сред бухали
    и се чувствам безпомощно луда"
    !!!
  • Разбира се, нали това е целта на изкуството ни!
    Иначе защо?
    И мерси за отделеното време
  • Чувството на това стихотворение ми е някак... Познато. Сякаш съм изживял поне част от вдъхновението за тези стихове... Не знам дали си имала това чувство, когато четеш нечие самопризнание и ти се струва, сякаш ти самата би могла да напишеш ако не същото, то поне нещо подобно. Мога да кажа, че стихотворенията ти са наистина интригуващи (а прочетох само десетина) и ако във всички има толкова чувство, колкото има в тези, които четох, то те заслужават 6. Затова имаш една от мен сега.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...