vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова) vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)
2 191
Aug 20, 2010, 4:43 PM

Сова

  Poetry
1.7K 0 8

Белите сови на времето

вече не носят писма на приятели.

Вместо да хвъркат умерено,

режат небето със крясъци.

Вместо да драскат кафезите,

вплели до кръв свободата им,

те се кикотят изплезени

две планини над главата ми.

 

Казват, че чели писмата ми.

Но дали те въобще съществуват...

Искам да тичам сред бухали

и се чувствам безпомощно луда.

 

Убедена, че всичко това не е истина

и че с времето просто съм... спряла...

си повярвах, усмихната толкова приказно -

аз съм сова. И всичко е бяло.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна Маринова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • AvalancheMaster (Петър Генов)
    AvalancheMaster (Петър Генов)
    Ехе, Джони, винаги си в състояние да ме изненадаш!

    А това тук не го бях чел, но изпълни недоспалата ми душа. Да знаеш, страхотна душичка си, и много си те обичам. Обичам и нещата, които твориш.

    Поздрави!
  • lips_of_angels (Ем)
    lips_of_angels (Ем)
    Убедена, че всичко това не е истина
    и че с времето просто съм... спряла...
    си повярвах, усмихната толкова приказно -
    аз съм сова. И всичко е бяло.
  • Жулли (Юлия Димитрова)
    Жулли (Юлия Димитрова)
    "Искам да тичам сред бухали
    и се чувствам безпомощно луда"
    !!!
  • vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)
    vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)
    Разбира се, нали това е целта на изкуството ни!
    Иначе защо?
    И мерси за отделеното време
  • Liudmil (Людмил Стоянов)
    Liudmil (Людмил Стоянов)
    Чувството на това стихотворение ми е някак... Познато. Сякаш съм изживял поне част от вдъхновението за тези стихове... Не знам дали си имала това чувство, когато четеш нечие самопризнание и ти се струва, сякаш ти самата би могла да напишеш ако не същото, то поне нещо подобно. Мога да кажа, че стихотворенията ти са наистина интригуващи (а прочетох само десетина) и ако във всички има толкова чувство, колкото има в тези, които четох, то те заслужават 6. Затова имаш една от мен сега.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0