Сова

Поезия

1.7K 0 8

Белите сови на времето

вече не носят писма на приятели.

Вместо да хвъркат умерено,

режат небето със крясъци.

Вместо да драскат кафезите,

вплели до кръв свободата им,

те се кикотят изплезени

две планини над главата ми.

Казват, че чели писмата ми.

Но дали те въобще съществуват...

Искам да тичам сред бухали

и се чувствам безпомощно луда.

Убедена, че всичко това не е истина

и че с времето просто съм... спряла...

си повярвах, усмихната толкова приказно -

аз съм сова. И всичко е бяло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

AvalancheMaster (Петър Генов)

Ехе, Джони, винаги си в състояние да ме изненадаш!

А това тук не го бях чел, но изпълни недоспалата ми душа. Да знаеш, страхотна душичка си, и много си те обичам. Обичам и нещата, които твориш.

Поздрави!

2011-10-28T07:27:04+03:00
lips_of_angels (Ем)

Убедена, че всичко това не е истина
и че с времето просто съм... спряла...
си повярвах, усмихната толкова приказно -
аз съм сова. И всичко е бяло.

2010-09-20T00:42:10+03:00
Жулли (Юлия Димитрова)

"Искам да тичам сред бухали
и се чувствам безпомощно луда"
!!!

2010-09-01T23:29:33+03:00
vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)

Разбира се, нали това е целта на изкуството ни!
Иначе защо?
И мерси за отделеното време

2010-08-25T20:59:20+03:00
Liudmil (Людмил Стоянов)

Чувството на това стихотворение ми е някак... Познато. Сякаш съм изживял поне част от вдъхновението за тези стихове... Не знам дали си имала това чувство, когато четеш нечие самопризнание и ти се струва, сякаш ти самата би могла да напишеш ако не същото, то поне нещо подобно. Мога да кажа, че стихотворенията ти са наистина интригуващи (а прочетох само десетина) и ако във всички има толкова чувство, колкото има в тези, които четох, то те заслужават 6. Затова имаш една от мен сега.

2010-08-25T04:14:10+03:00