valia1771 (Ивон)
371 11660
20 nov 2009, 0:41

Спасена 

  Poesía » Filosófica
522 0 9

Изсъска злобно утрото

и с лай нощта прокуди,

сънят-жонгльор със тъмното

изчезна, без сбогуване.

С обречено предчувствие

кошмарите събличам

и ниско самочувствие

от дрешника наднича.

За среща със абсурдното

за кой ли път поемам -

на мъдрост уча лудите,

с нормалните лудея.

Как весело е с малките,

и  лесно се живее

с големите - заблуда е,

че можеш да се смееш.

И пак съм на опашката

за щастие човешко,

Съдбата е на касата

и гледа ме с насмешка.

Мъничко надежда -

маркира иронично,

в лимита съм на сметката,

макар и безпарична.

Въздъхвам облекчено,

до следващата сутрин

е всичко предплатено -

отново съм спасена.

© Ивон Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??