Спасена
Изсъска злобно утрото
и с лай нощта прокуди,
сънят-жонгльор със тъмното
изчезна, без сбогуване.
С обречено предчувствие
кошмарите събличам
и ниско самочувствие
от дрешника наднича.
За среща със абсурдното
за кой ли път поемам -
на мъдрост уча лудите,
с нормалните лудея.
Как весело е с малките,
и лесно се живее
с големите - заблуда е,
че можеш да се смееш.
И пак съм на опашката
за щастие човешко,
Съдбата е на касата
и гледа ме с насмешка.
Мъничко надежда -
маркира иронично,
в лимита съм на сметката,
макар и безпарична.
Въздъхвам облекчено,
до следващата сутрин
е всичко предплатено -
отново съм спасена.
© Ивон All rights reserved.
