12 ago 2022, 14:31

Спасение

  Poesía » Otra
789 1 5

Спасявам те от огнения взрив,

почти стопил е божиите клетки.

Оттеглям се във образа си сив,

за да платя и тази твоя сметка.

 

Видение ли – не, просто живот,

изтича и се влива безконечно.

Изгубих много, но очаквам от,

от времето една секунда вечност.

 

Не стига по човешки, трябва свръх ...

и себе си от нещо да лишаваш.

Спасявам те до сетния си дъх,

а ти кога, кога ще ме спасяваш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анастасия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...