anastasia73 (Анастасия)
30 101
Aug 12, 2022, 2:31 PM

Спасение 

  Poetry » Other
305 1 6

Спасявам те от огнения взрив,

почти стопил е божиите клетки.

Оттеглям се във образа си сив,

за да платя и тази твоя сметка.

 

Видение ли – не, просто живот,

изтича и се влива безконечно.

Изгубих много, но очаквам от,

от времето една секунда вечност.

 

Не стига по човешки, трябва свръх ...

и себе си от нещо да лишаваш.

Спасявам те до сетния си дъх,

а ти кога, кога ще ме спасяваш!

© Анастасия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??