anastasia73 (Анастасия)
30 101
12.08.2022 г., 14:31 ч.

Спасение 

  Поезия » Друга
306 1 6

Спасявам те от огнения взрив,

почти стопил е божиите клетки.

Оттеглям се във образа си сив,

за да платя и тази твоя сметка.

 

Видение ли – не, просто живот,

изтича и се влива безконечно.

Изгубих много, но очаквам от,

от времето една секунда вечност.

 

Не стига по човешки, трябва свръх ...

и себе си от нещо да лишаваш.

Спасявам те до сетния си дъх,

а ти кога, кога ще ме спасяваш!

© Анастасия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??